Храни или отрови?

[Ивайло Шопски]

Има една поговорка, която гласи:
Ти си това, което ядеш.

Какво ядяхме някога е интересна тема, но държавната организацията за изхранването на българите е впечатляваща във време, когато корупцията, липсата на мотивация и ниската компетентност убива всяка държавна инициатива още в зародиш! Вносните храни може ли да ни направят мързеливи, корумпирани и неспособни?

За резултатите в земеделието и консервената промишленост, както и износа в този отрасъл можем само да въздишаме. През 60-те и 70-те България заема първо място в Европа на глава от населението по производство и износ на домати Завод "Пектин" - Перник, наследник на национализираните акционерни дружества "Рекс", "Топа" и фабрика "Шипкар" доразвит към 1955 г. произвежда конфитюри, желета, компоти, сладка, пулпове, шипково брашно и люспи, сушени плодове. От 1960 г. влиза в действие и цехът за пастьоризирани ябълкови сокове, а по късно произвежда и ракия.
Животновъдството беше един от най-развитите сектори у нас с корени много назад във времето и това поражда нужда от адекватно преработване и износ.
Предприятие Родопа-пример за организация:
Соца наследява в София първата индустриална територия в града (днес НПЗ Хаджи Димитър). Образувала се още през 20-те до ЖП, за оптимална логистистика. До локацията още тогава е съществувала и добра трамвайна връзка с центъра, а реката в близост е обезпечавала нуждите за вода. Изгражда се допълнителна ЖП линия, свързваща мястото със Сточна гара.
В целия района около сградата са били развивани производства, които да използват продуктите и суровините, отделяни като отпадъчни от кланицата. Точно поради тази причина в квартала постепенно се появяват кожухарски, обущарски, текстилни фабрики, които осигуряват пълен цикъл на производството и минимален разход. Кварталът все още носи спомена за тях. Улиците в района носят имената на някогашните си функции – Кожухарска, Грънчарска, Каменоделска, Резбарска, Градинарска и тн.
Месопреработвателното предприятие има клонове в страната. Само в Самоков Дневно са се произвеждали по 20 тона малотрайни колбаси.
Въпреки това не успяваме да преработим свръх производството на животни. На снимката долу се вижда товарен автомобил. Предстои да тръгне за чужбина за износ на животни от ДСО " Родопа ". В кабината са двама шофьори- когато единия се измори го сменя другия, вероятно още няма тахографи и дебненето между частния предприемач и държавата с цел спестяване на надници не е познато. Вдясно е началника на ДАП ( Държавно автомобилно предприятие ) , който е проверил изправността на автомобила. В средата служител на закона е проверил редовността на документите. В ляво ветеринарен доктор инструктира водачите да карат внимателно, за да не стресират животните. Сега тези ,, упражнения "
се случват повече на документи. Едните се правят че контролират, а другите че спазват.
Явно редица фактори все ни пречат да имаме организация, контрол, производство и износ. Прави ми впечатление, че социалистическата държава, въпреки коренно различното си устройство успява да се възползва от наследените блага и добри практики. След прехода към пазарна икономика обаче противно на логиката нищо от това не се случва! Устрема ни за възход, стремежа ни за съревнование и визията ни за развитие някъде изчезнаха! Българина винаги е искал да покаже, че и той може и може по-добре! Винаги сме имали цели и сме постигали резултати, които са ни мотивирали да искаме повече. Трудолюбие, предприемчивост, пресметливост, находчивост и рационализация, постоянство, методичност, чувство за отговорност и дълг, стремеж към просвета и справедливост...къде са те?
Излиза че, когато произвеждахме и ядядяхме български стоки имахме цели, хъс и национални идеали, а сега когато ядем вносни продукти и...?

Значи ли това, че поговорката с която започнахме някакси странно излиза вярна?