Считаме, че приемането на адекватен на съвременните условия и предизвикателства Закон за доброволчеството, би било сериозна предпоставка за определяне на правния статут на доброволците в Р. България и за цялостно регулиране на отношенията, съпътстващи това социално явление, дълбоко свързано с изявата на активна гражданска позиция, развитието на гражданското общество и засилването на солидарността в отделните общности.
Такъв закон би бил изключително важен за гарантиране на безопасни и здравословни условия на труд при осъществяване на доброволческата дейност – въпрос, върху който особено голям акцент в последните стратегически документи в световен мащаб е свързан с проявата на гражданско участие , допринасящо хармоничното развитие на обществото, за икономическото и социално сближаване.
Огромната роля на доброволците по време на КОВИД кризата, бежанската криза свързана с войната в Украйна, наводненията и др. постави редица съществени въпроси на дневен ред. За да добие адекватност регламентацията касаеща доброволчеството, следва да включва мерки, които да насърчават, а не да бъдат регулиращи и ограничаващи. Болшинството от доброволците са в активна възраст и следва да бъде решен въпросът за освобождаване от работа за обучение и действие в кризисни ситуации на доброволците от съответните формирования.
В настоящия момент на доброволци се налага да взимат платен или неплатен отпуск, за да участват в преодоляване на кризи. Този въпрос би могъл да намери решение с допълнение в разпоредбите на актуалния чл.157, ал.7 на Кодекса и в Закона за държавния служител( Чл.62, ал.1, т.8) така, както е решен въпроса с отпуските при обучение и участие на доброволци от доброволните формирования към общините, създадени по смисъла на Закона за защита от бедствия и аварии.
Всъщност, ефективно решение на основния въпросе свързано с насърчаване, развитие и утвърждаване на доброволчеството сред хората в активна възраст, което да осигури една устойчива и надеждна съставна част от формирования за Единната спасителна система, както е посочено в Стратегията за развитие на доброволните формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и други извънредни ситуации в Р. България за 2021-2030г.
Тъй като, обаче, доброволците са основно от неправителствения сектор и са зависими от своите работодатели, друга възможност, освен споменатата по горе – за промяна в Кодекса на труда, е да се обмисли възможност за компенсиране от страна на държавата на пропуснати ползи от съответния работодател при отсъствие на негови служители. В стратегията да бъде записано формиране на интерес в подрастващите до навършване на 18-годишна възраст, към дейността на доброволните формирования.
Темата свързана с доброволчеството засяга изключително много хора. Ето защо считаме, че доброволците следва да бъдат обучени за даване на първа помощ, действия при бедствия и аварии, картотекирани, оборудвани от държавата и застраховани. За пример само БЧК разполага с картотекирани 930 доброволци от които 500 планински спасители, които са обучени и подготвени на фона на огромните човешки ресурси, които видяхме в действие по време на наводненията.
Тази бройка подготвени хора е тревожно ниска!
Нужен е допълнителен документ за доброволците, които са на възраст по 18 години и това прави пътуванията извън населените места, в които те живеят, доста сложни.
Считаме, че държавата трябва да подпомага и насърчава доброволческите дейности чрез данъчни, финансови, икономически и други облекчения и стимули. Държавата следва да изработи механизми за управлението на доброволците, което в никакъв случай не е елементарна дейност. За да е успешна работата с доброволци, тя трябва да премине през някои задължителни стъпки, каквито са адекватно посрещане, регистрация, въвеждане в организацията, обучение, осигурявване на оборудване и екипировка, застраховане, оценка и признание за изявата на доброволеца. Не трябва да се забравя създаването на постоянно обновяваща се електронна база данни. Предлагаме държавата да поеме разходи по изготвяне и отпечатване на така наречената доброволческа книжка, в която да се вписва какви квалификации и опит притежава лицето, за да бъде правилно разпределено в случай на нужда.
